Думи с ритъма на вечност

Рабиндранат Тагор е сред малцината учители на човечеството, чието учение е толкова концентрирано и просто в своята комплексност, че може да се сведе до една единствена дума и тази дума е Единство.

Още в началото на философската си книга „Садхана" той разграничава два противоположни типа човешка цивилизация. Европейският тип от самото си възникване в древна Гърция, подчертава авторът, „е отгледан между градските стени". И тази физическа обстановка, тази създадена от хората среда е формирала по свой образ и подобие цялостния им духовен живот. Поетът откроява с поразителна яснота връзката между материално и духовно битие. „Именно стените - казва той - оставят дълбок отпечатък в съзнанието на хората. Те полагат в светоотношението им принципа разделяй и владей, който поражда у нас навика да осигуряваме всички свои завоевания, като ги укрепваме и отделяме едно от друго. Ние разделяме нация от нация, знание от знание, човек от природа. Това подхранва в душите ни силно подозрение към всичко, което е извън построените от нас прегради, и всяко нещо трябва да се бори упорито, за да бъде допуснато в нашето признание."

Както усещаме, Тагор отдава всички беди на съвременния свят - обществени, политически, икономически и духовни - на тази разделяща и антагонистична умствена нагласа, почиваща на исторически вкоренения навик на разграничението. Противоотрова за Всеобщата болест обаче съществува. Тя е в наличието на една алтернативна цивилизация, възникнала през продължителното развитие на индийската история. От самото начало тази цивилизация е израснала в лесовете и се е научила да съществува в дружелюбна съпричастност с тях

: