Спасеният език

Мнозина продължават да спорят дали Нобелистът Елиас Канети е българин, немец, или просто няма народност. Напук на тях, той цял живот ще помни и разказва за България, родния си град Русчук, където преминават първите години от живота му, а малко преди майка му да почине, ще й занесе рози, за които трогателно ще излъже, че са от България...

В Спасеният език авторът разказва за детството си в България, Англия, Австрия и Швейцария. Пред погледа на любознателното момче се случват големи исторически събития, менят се впечатления от обкръжаващия го свят, наситен с ревност, властолюбие, мечти но и с много любов, нежност и гордост, чувства, които то изпитва към родителите, към близки и чужди хора.

Всеки читател, дори и този, който никога не е прочел и един ред от Канети ще остане поразен от описаните драматични събития, от любовта към бащата и ранната му смърт, белязали душевността на Канети за цял живот, от особената близост и ревност към майката, която след смъртта на бащата го въвежда в света на литературата; от семейното проклятие на патриархалния дядо; от безбройните паметни преживявания на Канети в ежедневието и в училище, чиято екзотичност провокира читателя да обърне поглед към своето собствено детство...

Елиас Канети, „Спасеният език", превод от немски Елисавета Кузманова, изд. Леге Артис, Плевен, 2008,284 с.

Това е първата книга от автобиографичната тетралогия „Спасеният език", „Факел в ухото", „Игра с очи" и „Парти по Време на Война" в превод на Елисавета Кузманова. Преводът на „Спасеният език" е изцяло актуализиран.

Из „Литературен вестник, 2008/брой 32”