Риболов на блудо

С булдото се запознах преди четири десетилетия. Тогава рибата в старите корита на Камчия (мъртвиците) бе вече попривикнала с блесните и не им налиташе така стръвно - рядко хващах повече от 2 - 3 риби за няколко часа. Наистина кълвяха само едри кефали, но все пак за един от тях трябваше да замятам усърдно 200-300 пъти. В Камчия рибата вече бе започнала да мирише от вливащите се в реката отпадъци от Завода за акумулатори в Търговище (чрез притока й Врана) и това не стимулираше към риболовни излети. Докато мъртвиците, изолирани със солидни насипи, бяха с почти прозрачна, кристалночиста вода.

Внимателно наблюдавах стадата тридесет-четириде-сетсантиметрови кефали, плуващи непосредствено под повърхността и упорито мятах блесната в различни посоки. Тя, обаче, минаваше покрай тях, а те сякаш п даваха път. След първите няколко замятания рибите се отместваха или се спускаха към дъното, където се чувстваха в безопасност. И чак след продължително (и изтощително!) очакване, някоя от тях се престрашаваше и удряше, но много вяло. Почти всички кефали се закачаха само, за върха на устните - като че ли предпазливите създания вече бяха опитвали вкуса на коварната примамка.