Прародината на траките - книга първа

"Вярвам, че един ден българският народ ще се върне към корена си. Тези 7000 г. праистория са по-голямата, а може би и по-добрата част от неговото съществуване. Огромна част от него никога не е напускала тези земи, нито пък е пристигала в тях ...

Нека не си поставяме непосилни задачи в търсене на мъчни отговори - кога е възникнал животът, кога маймуната е станала човек и дали е станала, кога дивакът се е превърнал в homo sapiens и дали въобще някога е имало диваци или историята на цивилизацията е история на технологията за добив на материали и обработката им в "оръдия на труда". Отнемете на съвременния човек неговите машини, инструментите за производство и може спокойно да го "продадете" за дивак. Нека освободим праисторията от подобни тежки грижи. Нейните собствени са и достатъчни. Те започват с райските кътчета, в които природата - грижовна майка помагала на първите хора да откриват своя "обетована земя" и с техните слаби човешки ресурси сами да си създават условия за уседнал живот. Този е мигът, от който местното население е създало своя местна култура. Нейна родина е Поречието на една велика в миналото река - древната Хеброс. "Козята река" или сегашната Марица. Целият район на Поречието, а не само българската му част обхващаща 1/3 от територията на България. Археологическите данни сочат, че в древното минало Поречието и Предна Азия (Анатолия) са били общ географски район, но ако проследим развитието му ще видим, че културата Марица има свое самостоятелно място, висока стойност и оригиналност. Тук, в стара Тракия, се намира Прародината на траките, на предците ни. Именно на тази култура посвещаваме този труд. И се надяваме, че чрез нея българският народ ще преоткрие своето изначално минало.

Защото в древната мъдрост е същинската история на човечеството, на човешката цивилизация. Тогава и самочувствието на този народ ще придойде като река напролет, и анонимността му ще изчезне."

П. Детев