Онези години

СКАЛНИ ЕЗЕРА

Ти тръгна със колата си

към своя университетски град, където,

както сама си убедила себе си,

е твоят дом.

Прибрах се, плачейки.

Сънувах тази нощ

как някаква фантазна тъмна Мърси

с омазнени Води

помита Всичко В Ливърпул -

крайбрежни светлини, и докове, и складове,

площади, статуи, слепените една до друга къщи,

после предградията, евтините паркове -

на север в своя сън

оставяйки на следващия ден

мехурестите зъбери, с отломки украсени, езерата

зад пясъка, където беше безопасно да се тича,

заседнали и съхнещи на степени, полека,

под Влажно и далечно слънце.