Поезия/ Poesia

ГРАБЕЖЪТ

Но сега, когато сме

с думата „дете" пред очите,

всички заедно, сплотени като никога,

ще погубим душата -

стига да ни остава душа за такова чудо;

да кажем на града да ни върне

онова, което беше наше някога, онзи нотен лист

с красив химн, онези невинни тела

бели, чисти като високи гълъби.

Да, да кажем на града да ни върне

онази яснота, която ни караше

да вярваме в бъдещето, да се борим,

за да бъде животът все по-човечен.

Ех!,

тогава бликваха извечни извори,

ясни огледала, в които да можем да се гледаме, и бяха

в изобилие водата и невинността.

EL ROBO

Pero ahora que estamos

con la palabra "niño" delante de los ojos,

todos juntos, unidos como nunca,

vamos a echar el alma por la borda

—si es que nos queda alma para tanto milagro-;

decir a la ciudad que nos devuelva

lo que un día fue nuestro, aquel papel de música

con un hermoso himno, aquellos cuerpos puros,

blancos, limpios como palomas altas.

Sí, decirle a la ciudad que nos devuelva

aquella claridad que nos hacía

creer en el futuro, luchar

porque la vida fuese

cada vez más humana.

Ay!

entonces irrumpían eternos manantiales,

claros espejos en que poder mirarnos, y eran

abundantes el agua y la inocencia.