Литературността

Книгата описва залеза на въпроса за литературността, един от възловите въпроси на теорията на литературата от втората и третата четвърт на ХХ в.

Първите глави представят теориите на литературността, разработвани в рамките на руския формализъм, структурализма и семиотиката. В края на 1960-те години тези теории изпадат в криза, от която се оформят два основни изхода – изоставянето на въпроса за литературността и опитът той да бъде освободен от есенциализма, като се интерпретира като въпрос за режимите и степените на литературност. Тези две стратегии са анализирани в контекста на немския структурализъм, стилистиката, теориите на фикционалността, литературните родове, постструктурализма, аналитичната философия, литературната антропология, новия прагматизъм, културните изследвания и критическата теория.

Последната глава опитва да изясни генеалогията на въпроса за литературността, причините, поради които не може да му се отговори и следствията, които има това за дисциплината на литературната теория и за начина, по който днес говорим за литература.