Нека аз

Втората стихосбирка на Златка Митева - „Нека аз”- е написана с характерния за авторката изповеден тон. Дори когато лирическият глас разговаря с Другия, пак чувстваме подкупващата искреност на споделянето.

Книгата има четири цикъла, който водят читателя от спонтанния свят на чувствата към мъдростта на себепознанието. По-голямата част от текстовете са свързани с любовта, с нейните сезони и превъплъщения. Любовта е назована като смисъл на битието, като сърце, което определя ритъма на всичко друго. Тя присъства в образа на мечта, на реалност, на загубен сън. И защото не търси логика или хронологичност в разгръщането на емоциите, стихосбирката утвърждава любовта като променлива величина, като едно постоянно изпитание в откриването на мечтата за нея, като борба за надмощие между двамата в стихията на нейното проявление, като жалба по несбъднатото. В стила на най-добрите ни автори на любовна лирика чувството и тук е пресъздадено по-скоро като жажда, отколкото като сбъднатост.

Жената е в ролята на очакваща другия да сподели вселената ѝ, една вечна Пенелопа, която вярно и гордо очаква своя любим. Твърде често тя го очаква да се върне от своеобразните експедиции на усамотяване, и бягство от действителноста. В същото време не бихме определили героинята на Златка като безволна фигура,тя се впуска в търсене на отговорите на въпроси, породени от вечно изплъзващото се щастие. Тя е дръзка, тълкува поведението и скритата същност на другия, упреква го за неговата нерешителност и недалновидност. „Нека аз” е поезия за съвременната жена, която съчетава, от една страна, нежността и желанието да се вгради в сянката на любимия, да принадлежи на всеки негов миг и да слуша дъха му , от друга страна, със силата на осъзналата правата и красотата на своя свят личност.

Прочетете стиховете на Есен, писани в лятото на нейния творчески път. Това е поезия, която не те оставя спокоен, винаги можеш да откриеш себе си, свои малки истини, прозрения, постигнати през дългото пътуване към Любовта. А и който е чел първата книга на Златка, неизбежно ще изпита насладата от срещата с един по-зрял почерк, по – категорично лирическо присъствие и яснота в посланията. След прочита на сърдечните откровения читателят естествено би се размечтал: нека И аз!

Пожелавам нежен път на книгата до всички, които вярват, че Любовта е другото име на мъдрост и смисъл! Ние няма да си отидем преди мига, държим го в ръцете си – той е намерил гнездо в чудесните стихотворения на Златка Митева.

Нека аз

Много даваш! Ала можеш

всичко в миг да си го вземеш

И светът ми е тревожен,

и предчувствието в мен е..

Много даваш, но не искам

ей така да го приема.

Съвестта ми да е чиста —

просто да реша дилемата.

Много даваш, но кажи

ми кой по-сладко си живее?

Ти раздаваш Херувими

и ме караш да копнея.

Много даваш, а не искаш

да получиш във замяна?!

Как да различа от истината

всяка зрителна измама?

Щедростта ти покори ме,

но ми трябва глътка време.

Като даваш, остави ме —

нека аз да си го взема.