Метафизика на исихазма, том 2: Логосът на „Трети Рим

Метафизиката на исихазма е учение за небесната светлина като Лотос (Слово). Тази логосна светлина обуславя светостта на светиите в исихастката традиция на православието. Небесната светлина се проявява като несътворени енергии, божествени образци, които св. Евтимий нарича божествени имена, образуващи деветстепенна йерархия от три троичности.

От тази гледна точка светостта и творчеството заемат определящо място в българската исихастка традиция. Известно е, че в средновековната столица на Второто българско царство, претендираща за Трети Рим, се концентрират мощите на множество светии, а св. Евтимий пише жития за тях. В българския исихазъм светостта се разглежда в традициите на св. Дионисий (Псевдо) Ареопагит и християнския неолатонизъм. Висшата цел на исихазма е постигането на обезсмъртяване (теосис). Светостта на светеца е гаранция за постигането на небесното и присъединяването на човешката душа към божествената природа. В този дух следва да се разглежда и настоящия том П от Метафизика на исихазма. Ще напомним, че авторът на настоящия предговор представи основния доклад при обсъждане I том на книгата "Метафизика на исихазма" от Евлоги Данков.

СЪДЪРЖАНИЕ

ПРЕДГОВОР ОТ ПРОФ. Д-Р РАДКО ПОПТОДОРОВ

СВЯТОСТ И ТВОРЧЕСТВО В СВЕТЛИНАТА НА ИСИХАЗМА.

Ст.н.с, д-р Христо Харитонов. ИСИХАЗМЪТ ЗА МИТА И РЕАЛНОСТТА НА ТРЕТИЯ РИМ И НОВИЯ ИЕРУСАЛИМ

Ст.н.с, д-р Стефан Пенов. МЕТАФИЗИКАТА НА ИСИХАЗМА КАТО ЛЮБОМЪДРИЕ..

УВОД. АРНОЛД ТОЙНБИ (1889-1975 г.) ЗА КУЛТУРНОТО

ЗНАЧЕНИЕ НА БЪЛГАРСКАТА ИСИХАСТКА ДОКТРИНА

ТРЕТИ РИМ В СРЕДНОВЕКОВНАТА ДУХОВНА ИСТОРИЯ

НА ЦАРСТВАЩИЯ ГРАД ТЪРНОВО

ПЪРВА ГЛАВА. МЕТАФИЗИКАТА НА НЕСЪТВОРЕНИТЕ

ЕНЕРГИИ В ИСИХАЗМА КАТО НЕБЕСНИ ЧИНОВЕ.

1. ИСИХАЗМЪТ И МЕТАФИЗИКАТА НА НОВИЯ ИЕРУСАЛИМ. ХРИСТИЯНСКИТЕ ФИЛОСОФСКИ ИДЕИ В ПРАВОСЛАВНАТА ВЕТООТЕЧЕСКА ТРАДИЦИЯ.

2. БОГОСЛОВИЕ И ХРИСТИЯНСКА ФИЛОСОФИЯ ВЪВ ВИЗАНТИЯ („НОВ РИМ")

3. ИСИХИЯТА В СКАЛНИТЕ ОБИТЕЛИ.

4. ПРЕП. ГРИГОРИЙ СИНАИТ И ИСИХАСТКАТА ХРИСТИЯНСКА ФИЛОСОФИЯ

5. СКАЛНИЯТ МАНАСТИР КРАЙ ВАРНА - УЧЕБЕН ЦЕНТЪР ПО БОГОСЪЗЕРЦАТЕЛНА ФИЛОСОФИЯ. АСКЕТИЧЕСКАТА "ИСИХАСТКА" ОБИТЕЛ "АЛАДЖА МАНАСТИР".

6. ВЛИЯНИЕТО НА СВЕЩЕНОБЕЗМЪЛВИЕТО ВЪРХУ ФИЛОСОФИЯТА И БОГОСЛОВИЕТО НА ИСИХАЗМА

7. СРЕДНОВЕКОВНИЯТ ТЪРНОВГРАД - СВЯТ СЪС СВЕТИИ ИЛИ НОВИЯТ ИЕРУСАЛИМ

ВТОРА ГЛАВА. ФИЛОСОФСКАТА КУЛТУРА НА СВ. ЕВТИМИЙ ПАТРИАРХ ТЪРНОВСКИ (1325-1401) И НЕГОВИТЕ ПОСЛЕДОВАТЕЛИ ОТ "ТРЕТИ РИМ"

1. ИСИХАЗМЪТ НА ТЪРНОВСКАТА КНИЖОВНА ШКОЛА КАТО СРЕДНОВЕКОВНА ФИЛОСОФСКА АНТРОПОЛОГИЯ.

2. ОНТОЛОГИЧНАТА ТРИАДИЧНОСТ И АНТРОПОЛОГИЧНОТО ЗНАЧЕНИЕ НА МЕТАФИЗИЧНИТЕ ПОНЯТИЯ

3. ИСИХАСТКАТА ФИЛОСОФИЯ НА ИМЕТО

4. ИСИХАСТКИЯТ РЕНЕСАНС НА ПРАВОСЛАВНАТА КУЛТУРА И СРЕДНОВЕКОВНАТА ДОКТРИНА ЗА

"ТРЕТИ РИМ" НА ПРАВОСЛАВНАТА ЦЪРКВА..

5. ПРЕПОДОБНИЯТ ТЕОДОСИИ ТЪРНОВСКИ И ТРАДИЦИИТЕ

В МЕТАФИЗИКАТА НА БЪЛГАРСКИЯ ИСИХАЗЪМ.

6. ПОСВЕЩЕНСКИЯТ ИСИХАСТКИ ДУХОВЕН ЦЕНТЪР НА БЛАГОВЕСТИЕТО В ИВАНОВО.

7. МЕТАФИЗИКАТА И ИСИХАСТКОТО ОНТОЛОГИЧЕСКО БОГОСЛОВИЕ.

ТРЕТА ГЛАВА. ИСИХАЗМЪТ В БЪЛГАРСКИТЕ СКАЛНИ МАНАСТИРИ И ПРАВОСЛАВНАТА ТРАДИЦИЯ ВЪВ "ФИЛОСОФИЯ НА ИМЕТО".

1. ИМЕТО В ИСИХАСТКАТА ТРАДИЦИЯ НА СКАЛНИТЕ МАНАСТИРИ.

2. ИМПЕРАТОР КАЛОЯН (1197-1207)

И СВЕТИИТЕ В ДОКТРИНАТА ЗА "ТРЕТИ РИМ"

3. СВ. КИПРИАН (ОК. 1330-1406) И ИСИХАСТКИЯТ ЛОГОС

НА ТЪРНОВГРАД (ТРЕТИ РИМ)

4. ЕПИСКОП ГРИГОРИЙ ЦАМБЛАК (1364-1420)

И ТЪРНОВСКИТЕ ТРАДИЦИИ В ЕВРОПЕЙСКОТО

ДУХОВНО ПРОСТРАНСТВО

5. ВЛИЯНИЕТО НА ИСИХАЗМА ВЪРХУ ВЪЗРОЖДЕНСКИЯ ЛОГОС НА БЪЛГАРИТЕ И ЗАХАРИЙ ЗОГРАФ (1810-1853)

6. ИСИХАСТКАТА ДОКТРИНА ЗА " ТРЕТИ РИМ" И НЕЙНОТО ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ ИСТОРИЯТА НА РУСКАТА ФИЛОСОФИЯ

7. МЕТАФИЗИКАТА НА ИСИХАЗМА КАТО НООЛОГИЯ И УЧЕНИЕТО ЗА НООСФЕРАТА.