Увод в историята на българската философия

Пролегомени към диахронната предметност на българския Логос

СЪДЪРЖАНИЕ

Предговор

Гл. I. Проблемът за българската философия като национална и европейска ценност

1.0.0. Българската философия като социална и национална ценност

1.0.1. Философските ценности в историята и тяхната диахронна функция.

1.1.1. Проблемът за имплицитното и експлицитното в историята на българската философска и обществена мисъл.

2.0.0. Българската философия като израз на особеното в европейския историко-философски процес.

3.0.0. Българската философия като пазителка на духовни ценности

4.0.0. Философията на името като национална ценност

5.0.0. Българският Логос като научен предмет и учебна дисциплина.

5.0.1. Историята на българската философия като европейско присъствие.

5.1.1. Историята на българската философия и метафизичната духовност

6.0.0. Българската философия като Логосен духовен живот.

6.0.1. Българската философия и онтологията а действителното в живота.

6.1.1. Българската философия и националната идентичност на българите в Европейския съюз

7.0.0. Историята на българската философия в традициите а човешката и божествената ситуация

Ш. Философията и философският човек като етнически символ.

7.1.0. Човек и име на фона на Ерос и Танатос.

7.1.1. Историята на българската философия като история на самосъзнателна мисловност.

7.1.2. Семиотичен подход към руните и руническата писменост в скалните манастири като посвещенски центрове на българите.

Гл. II. Европейското присъствие на българската философия.

1.0.0. Философската култура на българите в европейската традиция.

1.0.1. Съвременната западноевропейска философия и участието в нея на българите.

1.1.1. Онтологичното и антропологичното в глобалния исторически процес.

2.0.0. Първооснови на културното битие и онтологичното в семиотичната система.

3.0.0. Структурната антропология като семиотика на човешката природа.

3.1.0. Философията на езика и семиозисът на текста.

4.0.0. Културната функция на българския език и културата като семиотична система.

4.0.1. Хуманитарен семиозис и нравственост.

5.0.0. Една българска ирационална интерпретация на хегеловата философия.

6.0.0. Онтологосът - първооснова на метафизичните понятия в историята на българската философия

7.0.0. Онтологията на българската философска духовност и проблемът за Логоса като Слово.

Гл. III. Българската философия и българската Идея.

1.0.0. Исихазмът и българската Идея.

1.0.1. Онтологията на Името-битие в търновския исихазъм и доктрината на Трети Рим

1.1.1. Българската идея и философията на Името

2.0.0. Любомъдрието и българският Логос.

2.0.1. Онтичността на Истината в исихазма и Божествените Имена.

3.0.0. Исихасткият онтологичен модел във философията на Името

4.0.0. Онтичността на православно-християнското просветление и божествените Имена.

4.0.1. Любомъдрието на търновския исихазъм и обосноваването на българската Идея.

5.0.0. Свети Евтимий и божествените имена в българския Логос на Трети Рим.

6.0.0. Божествените имена и метафизичното благочиние в Църквата.

6.1.1. Благоначалието като основа на божествените Имена.

6.1.2. Ренесансови аспекти на св. Киприановата богослужебна реформа.

6.2.1. Българската Идея и онтологията на търновския исихазъм

7.0.0. Скалните манастири - посвещенски центрове на Логоса като Небесна светлина.

7.1,0. Югоизточна Европа и доктрината на Трети Рим.

Гл. IV. Българската философия като концептуално изразена картина на света.

1.0.0. Българската философия като концептуално изразен светоглед.

1.0.1. Потребност от евристика и методология.

2.0.0. Българската философия като разумна познавателна дейност

2.1.0. Взаимоотношението между йерархията на научните методи и философската евристика с оглед предметния обхват на фундаменталната онтология.

3.0.0. Архетиповете в българската народопсихология в "История на западноевропейската философия".

3.1.0. Орфизмът на лорд Бъртранд Ръсел.

4.0.0. Орфическата архетипна традиция в българската народопсихология и дазет.

4.1.1. Метафизиката на орфизма като предфилософия.

5.0.0. Орфизмът в устната традиция на българската народност.

6.0.0. Семиология на палеобалканските и малоазийските културни традиции.

6.0.1. Пиктографската писменост и българската азбука.

6.0.2.”Обетованата земя" между четирите библейски реки.

7.0.0. Календарното време в "Обетованата земя" като число на движението на Слънцето

7.0.1. Влиянието на орфическата традиция върху историята на българската философска култура.

8.0.0.Иван Георгов и Владимир Георгиев за тракийския език и метафизиката на предфилософското мислене.

9.0.0. Митът за Небесната светлина и най-древният модел на света като архетип.

Доц. д-р Вихрен Бузов. Едно концептуално изследване

върху историята на българската философия..

Приложение