Бай дъ уей...(между другото...)

“Ако сте гледали филмите на Джеки Стоев „Спас и Нели" и „Летете с Росинант", няма какво да говоря. Във всеки случай ви завиждам, че тепърва ще четете книгата му.”

Проф. Иван Славов

“Тази книга не може да бъде наречена мемоари, защото тяхната цел е да изкарат автора й велик. А в случая той лично се е заел да се дискредитира. По-скоро книгата може да бъде наречена учебник на артиста, защото разбираш какво трябва да направиш със себе си, за да можеш да правиш изкуство. (Не е лесно - главно за другите.) Онова обаче, което не разбираш, е дали Джеки Стоев по-смешно живее, или по-смешно разказва живота си. И дали това не е едно и също.”

Гого Лозанов

“Джеки! Човече! От сума ти време не съм чел нещо толкова смешно. Честно! Не се ебавам!”

SMS от Любен Дилов – син

“Може би най-точното заглавие за тази книга би било „Шегата", ако не беше вече запазена марка на Кундера. Нейната подривност се състои в отказа от патетични пози. Шегата, иронията, абсурдът са елементите на коктейла „Молотов", забъркан от автора в паузите между два филма. Да гледа по този начин на живота си, отвъд жанровите клишета, като „низ от маймунски подскоци", може само онзи, който се е избавил от мрачната сянка на егото. Едни го постигат с цената на многогодишни изтощителни усилия, други просто го умеят. Джеки Стоев има късмета да бъде от вторите.”

Алек Попов