Рефлексивност и социална онтология

"Целта на този текст може да се формулира като опит към социалното да се приложи и разгърне разбирането (максимално схематично представено) на Дельоз и Гатари за философските понятия: те са самореференциални, полагат себе си и своя "референт" в същия момент, в който биват въведени в употреба... Според мен социалната реалност и по-специално нейните бимащи могат да бъдат реконструирани по подобна схема. В нея "говоренето за" или "говоренето за X по този и този начин" полага самото X...

Но, разбира се, не може да се отрече, че "говоренето за" и "самото социално" остават отделени. На какво се дължи това, ако те "по битие", както би казал Гадамер, са едно и също? Отговорът, който избрах и който всъщност е разигран като концептуална възможност в настоящия текст вероятно никак не е изненадващ: разделя ги история, дори, по парадоксален начин, общата им история. Социалната онтология, обектите, са отчужденият резултат от наслоени ангажирания, "говорене за", "казване, че"; интериорът на социалния свят във всеки един момент е само сега видимото лице на една система за формиране и трансформиране на твърдения, която има зад гърба си наслоено време.

Така това изследване всъщност наподобява една максимално обобщена археологическа критика..."

Ина Димитрова

Ина Димитрова, „Рефлексивност и социална онтология ", ИК „КХ- Критика и Хуманизьм", С, 2009,240 с, 12лв.

Книгата на Ина Димитрова се опитва ерудирано да разказва за това, че социалното има двойствена природа; че гледането към него изисква особено внимание, че софистицираиостта на „погледа" и средствата му предизвикват вариации в изображението... И че поне двете нива на това изображение отговарят на двете нива на онтологията на социалното; от безбройните „ангажирания" - описания, класификации, твърдения, противоречия и тяхното движение - се раждат и укрепват нови същества: класи, идентичности, групи, видове хора и видове съвместни форми на живот като "капитализма" или "суверенната държава".

Из „Литературен вестник”