Съюзниците на Луфтвафе 1939-1945г.

Ханс Вернер Нойлен описва непознатата досега история на ВВС на съюзните на Германия страни, както и на чуждестранните пилоти на служба в Луфтвафе (също и руснаци), техните участия, най-често в неравни въздушни битки, успехите и загубите, мотивацията на пилотите и трагичната им съдба след 1945 г.

Това първо цялостно представяне на ВВС на съюзниците трябваше да чака дълго време, защото едва след падането на Желязната завеса, историците на въздухоплаването в Източна Европа пристъпиха към темата без идеологически съображения, а оцелелите от бившите комунистически страни (румънци, българи, естонци, латвийци и др.) - да говорят без страх за своето минало.

Военновъздушните подразделения на съюзниците са играли по време на войната по-голяма роля, отколкото се твърдеше досега в изследванията на съвременниците им - една четвърт от всички хвърлени срещу СССР машини са управлявани от съюзнически пилоти или от пилоти от други страни.

Отначало въздушните формирования на съюзниците са приемани скептично в Берлин. Към края на войната това обаче се променя, защото за да изравни загубите на жива сила и материална част, Луфтвафе все по-често прибягва към малките ВВС на съюзниците. Германия скоро е принудена да им предложи най-модерните си машини, за да могат да изградят скромен въздушен щит над важните индустриални центрове в собствените си страни.

Благодарение на тази пряка подкрепа, въпреки недостатъчното обучение и липсващото гориво, се създават формации от изтребители и плеяда от пилоти, които в международен план се числят към асовете на летателния елит.