България в пламъци 1943-1949

Като съвременник на една епоха, мой дълг е да представя събитията и личностите от онова време, така както аз ги изживях и опознах. Историята може да се научи и разбере единствено когато се предлага в своя оригинален контекст: това предлагам на читателя.

Описаният период 1943-1949 г., така както бе опознат и изживян от мен, отговаря на общоприетото правило, че ретроспективната история има достоверност до 80 години след нейния развой.

Вече изминал 72 години от моя жизнен път, ако отправя поглед към миналото, ще установя, че ръководната нишка на моето съществувание остава семейството ми и България. От тук и задоволството от изпълнен синовен и национален дълг.

Това, което аз описвам, са спомените на едно дете. Както е прието, детските спомени са най-достоверни и различни от спомените на един зрял човек. Известна част от описаните тук мемоари са публикувани досега в някои мои книжки. Много често след публикацията аз си давах сметка, че знам много повече от писаното по този въпрос. Събитията потаени от времето изведнъж възникваха много ясно в моето съзнание. Така също читатели ми задаваха въпроси, за да уточнят своето мнение във връзка с посочени обстоятелства и личности, предмет на публикациите ми.

Тези спомени обхващат периода от 1943 до 1949 г., но многократно, за да се предложи правилно разбиране на известно положение или съответното последователно развитие на някои обстоятелства, са дадени информации, обхващащи периоди от време преди и след споменатите по-горе години.

Моята основна цел е да предложа тук. възможно най-пълно и най-точно описание на тези жизнени събития за Родината и техния развой така, както аз ги изживях. Оставам на читателя да направи своите заключения.

Иван Г. Дреников