Да се чете след смъртта ми...

В тази книга е включен дневникът на Бойка Вапцарова, воден в продължение на близо 30 години, писма от/до нея, документи, статии и интервюта. Може някому да се стори абсурдно, че в продължение на години нейният живот е бил разтърсван от една скрита драма. Веднъж тя е „изправена на съд" от подозренията на самозваните и ограничени „моралисти". Втори път -от нелепите подмятания на мними „близки" и , „роднини", които и сега могат да се прочетат в различни периодични издания, че дори и в интернет. Трети път - от „уликите" на домораслите ни псевдодемократи и „преоценители" на Вапцаров, които по нищо не останаха по-назад от тоталитарните доктринери.

Често пъти в живота се получава така, че приживе този самозван „съд" отнема думата на хората, които носят в себе си една вродена деликатност и ранимост, лишава ги от правото да дадат отпор на клеветите и оскърбленията, запокитени срещу тях от надъханите блюстители на псевдоморала. Приживе това право им се отнема по някакъв неписан закон. Посмъртно никой не може да им го отнеме