Бай Ганьо българина. Опити върху българската народопсихология и българската модерност, книга 1

Вече може да се счита за клише фразата, че няма друг герой в българската литература, за който да е писано и говорено толкова много, колкото за Бай Ганьо. Нещо повече, всеобщо мнение е, че като че ли от самото си създаване този образ излиза от страниците на текста, за да заживее свой живот, превъплъщавайки се ту в един, ту в друг представител на нацията, към която принадлежи, за да се превърне накрая в нарицателно име и да стане любим герой на вицовия фолклор. Ту приеман радушно, ту отритван жестоко, няма друг образ, който да е разбудил толкова противоречиви чувства и да е предизвикал толкова противоположни реакции в душите на сънародниците си. Българите си го прехвърляме като горещ картоф вече повече от век с явната цел всеки по отделно да разграничи себе си от него и да го хвърли в двора на съседа. Но в моменти на нашенска задушевност, когато не съзираме опасност от изобличение, с въздишка на примирение и с облекчение признаваме своята дълбока колективна тъждественост с него.

Самата литература по въпроса „Бай Ганьо" предлага не само обем, а изобилие от мнения и интерпретации, понякога диаметрално противоположни, понякога само леко нюансирани или просто компилирани. За Бай Ганьо пишат литературни критици, историци, естети, поети, философи, народопсихолози, журналисти, педагози... Едва ли не всеки, който има вземане-даване с проблеми на българската хуманитаристика се е чувствал задължен или призван да остави своя следа в общото дело. За Бай Ганьо говори и пише като че ли всеки бъл гарин. И в този масов дискурс бушуват страсти, борят се идеологии, въздигат се и се низвергват хора и социални групи, на подсъдимата скамейка се изправят цели нации и региони. Отдавна проблемът „Бай Ганьо" не е проблем за естетическите стойности на творбата, а по-скоро проблем за етическите стойности на българина. Отдавна той има своята втора страна - своето опако - изтъкано от чувствата и страстите на пишещите за Бай Ганьо, от борбата на комплексите и идеологиите им. Така в битката на интерпретациите се вплита битката на интерпретиращите, за да се заплете гордиевият възел на „байганьознанието".