Поетът на белоцветните вишни

Избрани стихове, преводи на славянски езици и поклон от днешните поети

Да се завърнеш в бащината къща,

когато вечерта смирено гасне

и тихи пазви тиха нощ разгръща

да приласкае скръбни и нещастни.

Кат бреме хвърлил черната умора,

що безутешни дни ти завещаха -

ти с плахи стъпки да събудиш в двора

пред гостенин очакван радост плаха.

Да те пресрещне старата на прага

и сложил чело на безсилно рамо,

да чезнеш в нейната усмивка блага

и дълго да повтаряш: мамо, мамо...

Смирено влязъл в стаята позната,

последна твоя пристан и заслона,

да шепнеш тихи думи в тишината,

впил морен поглед в старата икона:

аз дойдох да дочакам мирен заник,

че мойто слънце своя път измина...

О, скрити вопли на печелен странник,

напразно спомнил майка и родина!

Издание за поетичното творчество на Димчо Дебелянов – „поетът на белоцветните вишни”, на всички славянски езици. Преводите на славянски езици са дело на:

Тове Илиевски - македонски

Ристо Василевски - сръбски

Сергей Надев - руски

Иво Фрбежар - словенски

Александър Навроцки - полски

Български поети за Димчо Дебелянов

Ваня Петкова, Васил Сотиров , Венко Евтимов, Владимир Стоянов, Воймир Асенов,

Георги Борисов, Елка Няголова, Ивайло Балабанов, Ивайло Иванов, Иван Динков и др.