Книжовно-просветна дейност на Рилския манастир. От Х век до Освобождението

Рилският манастир е дълбоко и трайно свързан с историческата съдба на българския народ. Основан през 30-те години на X в. от св. Иван Рилски като център на отшелничеството, твърде скоро манастирът се превръща в средище на религиозно-просветния живот в средновековна България. Макар и далече от големите културни центрове в Първата българска държава - Плиска, Преслав и Охрид, тук кипи духовен живот в съответствие с културните тенденции на епохата. Преди всичко това е разпространението на християнството на български език чрез устно и писмено слово. Въвеждането на средновековния българин в една нова религиозно-философска система, каквато е християнската религия, придават на тази широка по мащабите си дейност не само религиозен, но и педагогически смисъл и значение. С тази дейност през Средновековието се свързват и понятията „учител", „учение" и „учителство". В този смисъл св. Иван Рилски е един от първите български учители и просветители, завещал на учениците си да поучават „еднокръвния свой народ" и да укрепват сред него християнската вяра. Заветите на основателя на манастира, както и неговото дело, се установяват като традиция в живота на риломанастирското братство. Още в началните векове на своето съществуване манастирът се утвърждава като светилник на християнската вяра, разпространител на славянска книжнина и просвета, крепител на българския език и народност.