Живот и съдба

На 14 февруари 1961 г. КГБ конфискува и унищожава ръкописа и черновите на дилогията „Живот и съдба" (1960). Рецензентите определят романа като по-опасен от „Доктор Живаго" и предвиждат публикуването му най-рано след 200 години.

Василий Семьонович Гросман (Йосиф Соломонович) е роден на 29.11.1905 г. в украинския град Бердичев. От първия до последния ден на Великата Отечествена война е военен кореспондент. Автор е на епичната трилогия „Степан Колчугин" (1937-1940), повестта „Народът е безсмъртен" (1942), „Черна книга" - сборник със свидетелства за унищожаване на съветски евреи от нацистите (с Иля Еренбург, 1946 г.; издаден едва през 1980 г. в Израел), на очерка за геноцида на евреите „Треблинският ад", използван като документ от обвинението на Нюрнбергския процес, на повестта „Всичко тече", излязла през 1970 г. в Германия и през 1989 г. В СССР. Гросман умира от рак на 14.09.1964 г. В Москва.

По чудо спасеният от поета С. Липкин екземпляр на „Живот и съдба" е преснимай на микрофилм от А. Сахаров и изнесен в чужбина от вл. Войнович. През 1980 г. е публикуван в Швейцария, а в СССР - през 1988 г.

„Не, в този роман няма нито една страница, която би могла да се промъкне през цензърата, защото от всички страници крещи голата истина. Като сравнявам най-хубавите книги, написани в традицията на романа епопея за времето на съветската власт в Русия, бих казал, че романът на Гросман „Живот и съдба" е най-големият и най-значителният."

Владимир Войнович

„Василий Гросман е един от големите писатели на XX век. Две негови книги, публикувани след смъртта му — "Живот и съдба" и „Всичко тече" - съдържат необикновен анализ на тоталитарното общество. Необикновен, защото е направен в пълна изолация, далеч от всяка друга литература по тази тема, далеч от каквато и да било публична или частна дискусия. Той обаче стига до онази истина, към която се стремят историците в своите трудове -истината, разкриваща дълбокия смисъл на събитията."

Цветан Тодоров