Пълен курс 2... за напреднали

Алек Попов е сатирик и хуморист, който пише не с отрицание, „против нещо", заради някакъв локален комплекс, той пише с поглед към невъзможната ситуация на един свят без граници, в който обаче съществуват вътрешни прегради. Хуморът му не е снизходителен, но не е и омаловажаващ.

Сякаш китайски факир кара колело с ръце, надолу с главата и жонглира с босите пръсти на краката си. Това е новата ни литература, тук в ръката ми, и явлението е толкова значително, толкова радикално различно от традиционното преживяне на днешната ни белетристика, че е част от най-големия ни литературен прелом от два века насам.

"Хубавите жени не ги любят, режат ги на парчета; силните мъже отдавна са изчезнали заедно с рицарството на духа; цветът на парите е отровен; палачите са обединени в профсъюз. Но Алек Попов знае кога да натисне спирачката и къде да обагри драмата с ирония. И с едва доловима надежда: като внезапна целувка в мрака; като метално шишенце до сърцето; като красива музика, която за миг прогонва сатанинския смях." Борислав Колев, в. Капитал