КГБ в България. Сътрудничеството между съветските и българските тайни служби (1944-1991)

Монографията „КГБ в България. Сътрудничеството между съветските и българските тайни служби. 1944-1991" е резултат от дванайсетгодишни проучвания на автора доц. д-р Йордан Баев в архивите на Държавна сигурност, при които са разкрити и анализирани над 15000 документа по изследваната тема. В предлагания труд са използвани също голям брой нови документи от български политически, дипломатически и военни документални колекции, както и от американски, британски, руски и други чуждестранни архиви. Проучени са и около триста документални, мемоарни, справочни, научни и научнопопулярни публикации по история на тайните служби.

Книгата представя за пръв път новоразкрита информация за:

* над 110 представители на съветските тайни служби в България от края на Втората световна война до разпадането на Съветския съюз;

* близо 50 двустранни споразумения, протоколи и перспективни планове за сътрудничество между КГБ и Държавна сигурност;

* над 240 съвместни разузнавателни и контраразузнавателни операции;

* над 1100 секретни справки на КГБ, получени в София през 60-те - 80-те години на XX век;

* близо 80 оперативно-технически изделия на КГБ, използвани от българските тайни служби.

Книгата представлява добросъвестно изследване, извършено по всички правила на историческата наука, но в същото време е написана увлекателно и ще представлява интерес за широк кръг читатели, интересуващи се от проблемите на комунистическото минало.

Йордан Баев,"КГБ в България”,С. 2009, 352 с, 12 лв.

Книгата демонстрира първото прецизно, основано на повече или по-малко достъпни архивни материали, аналитично четене на отношенията между НРБ и КГБ - при това. предимно на територията на НРБ. Разбира се, тепърва сферата на източниците ще се разширява (дай Боже, най-вече откъм Москва!), но и така изборът е ясен: българските комунистически тайни служи са в постоянно партньорско полуподчинено положение спрямо по-старшия съветски Комитет. Но не това с ценното в книгата, а конкретно знание, което съдържа. Да сечете.

Из „Литературен вестник”