Елада Пиньо и времето

Един от романите, който възбуди литературната критика и бе зачетен като значително художествено постижение, е "Елада Пиньо и времето" от Керайа Ангелова...

Никой не си е играл така с времето в българската белетристика, както Керана Ангелова. Подобна лиризирана субективация на епичното имаме още през 20-те години на XX век, но никой не е постигал такъв сложен възел от време, в който се преплитат множество събитийни и човешки гласове, в който се оглеждат битие и делник, раждане и смърт. Времето става илюзия, съчинена от тези, които са обречени да живеят, да живеят, за да знаят, че всичко е в човека, но и всичко е в съдбата. В тази сложна дилема, Доколко човекът движи времето и доколко времето движи човека, е потърсен отговор за това как преминава един човешки живот и как неговите траектории се отпечатват върху вселената, природата, историята. Доколко е важен човекът или той е "една измислица" на самия себе си е големият въпрос, поставен чрез времето в този, роман.