Вътрешната стая

Когато излезе „Елада Пиньо и бремето“, няколко литературни критици написахме, че се е появила една изключително важна голяма книга, която се появява един път на 10-20 години... Трябваше да изминат няколко месеца, за да разбере по-широката читателска аудитория, че става дума за един нов голям български роман.

Когато излезе нейната следваща книга „Вътрешната стая“, пред нас стоеше задачата да кажем къде в българската литература стои Керана Ангелова...

Михаил Неделчев, литературен критик

Докато четях „Вътрешната стая“, постигах усещането за щастие... Юлия Огнянова, реЖисьор

Този роман разказва няколко магически живата. Вярва във вътрешните убежища. В постоянството, с което ни преследва Доброто, докато строим човешките си домове и раждаме човешките си деца.

Ина Иванова, писател

Романът недвусмислено припомня Христовите думи на кръста, сетните жестове на любовта и опрощението.

Добрина Топалова, литературен критик

Големият женски разказ за света у Керана Ангелова не съди света. Но и няма чувството, че светът го съди. Жената е родена за любов, тя е единство от душа и тяло. И в този езически дуализъм се разполагат разни жени и разни женски съдби, но всичките сякаш единни, защото в разните им гласове звучат многото страни на женските тяло и душа...

Антоанета Алипиева, литературен критик