Режимът и обществото

Под общата редакция на Ивайло Знеполски

Днес, двадесет години след падането на комунизма, към акумулирането на необходимата критична маса от мемоарна литература се прибавят и възможностите за все по-широк достъп до партийния и държавния архив, както и полезната за работата на историка времева дистанция. В своята съвкупност изброените фактори позволяват да се обособи нов дял в съвременния летопис - историята на Народна република България.

Книгата се стреми да предложи сравнително пълна картина на най-важните моменти и аспекти от историята на Народна република България без претенции да ги изчерпва. Авторите не се съмняват, че тя ще продължи да се пише, да се разширява и задълбочава, въвличайки нови, ненамерили място аспекти: формите на съпротива срещу режима, концлагерите, емигрантските организации и тяхната активност, правото и съдебнатам система, външната политика на комунистическата държава, процеса на отделяне на обществото от режима и не на последно място - историята на всекидневния живот. ...Празноти, които с времето ще се запълват. Книгата става реалност с надеждата, че основната задача на труда е постигната, а тя е: наред със стремежа за изчерпателност и задълбоченост, задаването на изследователска позиция и използването на изследователски методи, които във висока степен да гарантират все по-точното представяне и оценка както на основните контури на комунистическия феномен, така и на придаващата му плътност събитийност.

СЪДЪРЖАНИЕ

І. ТОТАЛИТАРИЗМЪТ – ИЗ ИСТОРИЯТА НА ЕДИН НЕЗАВЪРШЕН ДЕБАТ (Ивайло Знеполски)

1. Кратка история на възникването и употребата на понятието тоталитаризъм

2. Късните български употреби на понятието тоталитаризъм

3. Класическите теории за тоталитаризма

4. Националсоциализмът и комунизмът в сравнителна перспектива: дебатите

5. Тоталитарната теория и късния комунизъм в страните от Източна Европа

6. "Обиконовен комунизъм" - тоталитарният стремеж към органично общество

II. ПОЛИТИЧЕСКАТА ПРИРОДА И ПОЛИТИЧЕСКАТА ИСТОРИЯ НА КОМУНИСТИЧЕСКИЯ РЕЖИМ: 1944-1989г.

1. Пътят на комунистическата партия към властта: 1939-1954 г. (Даниел Вачков)

1.1 Установяване на Отечественофронтовска власт в България

1.2 Противоречия сред управляващите и оформяне на опозиция на режима

1.3 Изостряне на обществено-политическите борби в страната

1.4 Свикване на Велико народно събрание и ликвидиране на опозицията

1.5 България на "чистия" сталинизъм (1947 - 1953)

2. Политическото развитие на България между 50-те и 80-те години на ХХ век (Михаил Груев)

2.1. Процеси на «плахо размразяване» на режима след смъртта на Сталин

2.2. Априлският пленум на ЦК на БКП през 1956г. и неговите последствия

2.3. Налагане на абсолютната власт на Тодор Живков

2.4. Фракционни борби и заговори в БКП през 60-те и началото на 70-те години

2.5. Казионните организации

2.6. «Живковата» конституция от 1971г. и новият култ към личността на лидера

2.7. Обществото

2.8. Горбачовата «перестройка», късното българско дисидентство и краят на Живковия режим

3. Еднопартийната система: БКП и управлението на страната (Александър Везенков)

3.1. Организация и функциониране на Българската комунистическа партия

3.2. Партийният контрол върху държавните институции и «обществените организации»

3.3. «Ръководната роля на БКП» - между откритото демонстриране и умелото прикриване

4. Държавна сигурност: опората на комунистическата държава (Момчил Методиев)

4.1. Структура и задачи на Държавна сигурност

4.2. Разузнавателни управления

4.3. Контраразузнаване и политическа полиция

4.4. Неоперативни управления

4.5. Организация на работата в Държавна сигурност

4.6. Държавна сигурност и комунистическата държава

III. СТОПАНСКИЯТ ЖИВОТ В НРБ – ЦЕЛИ, ПРИНЦИПИ И ПОСЛЕДСТВИЯ

1. Икономиката на комунистическа България: 1944 – 1962г. (Даниел Вачков)

1.1. Следвоенната икономическа криза и началото на дълбоки преобразования в българското стопанство

1.2. Съветизация на българската икономика

1.3. Промени в сталинския стопански модел и прояви на нови кризисни явления

2. Икономиката на комунистическа България: 1963 – 1989г. (Мартин Иванов)

2.1. Икономическите реформи (1963-1968)

2.2. Реформите сурогати (1968-1976)

2.3. Втората криза с външния дълг (1973-1978)

2.4. Новият икономически механизъм (1979-1980)

3. Колективизация и социална промяна в българското село през 40-те и 50-те години на ХХ век (Михаил Груев)

3.1 Установяване на съветския колхозен модел в българското село

3.2 Инструменти на въздействие върху селячеството

3.3 Първата масовизация на колективизацията

3.4 Селската съпротива

3.5 Временно затишие

3.6 Последната масовизация

4. Демографски тенденции и процеси в България в годините след Втората световна война (Михайл Груев)

4.1. Демографският преход

4.2. Естествен прираст

4.3. Еманципация, пронатализъм и репродуктивна политика

4.4. Механичен прираст

4.5. Процеси на урбанизация

4.6. Урбанистичната политика

IV. ПОЛИТИЧЕСКИ РЕЖИМ И СОЦИАЛНА ПОЛИТИКА В НРБ

1. "Консенсусната диктатура" и социалната й база (Ивайло Знеполски)

1.1 Мистифициране на социалните отношения

1.2. Капсулиране на новите елити. Политическата корупция като фактор на установяващия се консенсус

1.3 Уточняване границите на консенсуса

1.4 Затваряне в «арената на всекидневието». Групови и индивидуални стратегии за включване в консенсуса

1.5 Социална политика в «служба на народа»

1.6 Социални придобивки и социално корумпиране на масите

1.7 Справедливостта и солидарността в капиталистическата и комунистическата "държава провидение"

2. Комунистическата идеолгия, социална структура и социални неравенства в България (Петя Кабакчиева)

2.1 Как се дефинират властовите неравенства от българските комунистически лидери след 1944 г.: Георги Димитров, Вълко Червенков, Тодор Живков

2.2 Икономически измерения на неравенствата – социална диференциация съобразно различията в доходите. Класификационно структуриране на групите

2.3 Има ли бедност при комунизма?

2.4 Социологическите класификации на групите

2.5 Има ли средна класа при комунизма?

2.6. Идеологическо конструиране на групите и доходите

2.7 Невидимите в официалните документи неравенства - за един бъдещ текст

2.8 Кратка равносметка

V. ОТ «ИНТЕРНАЦИОНАЛИЗЪМ» КЪМ НАЦИОНАЛИЗЪМ. КОМУНИСТИЧЕСКИЯТ РЕЖИМ, МАКЕДОНСКИЯТ ВЪПРОС И ПОЛИТИКАТА КЪМ ЕТНИЧЕСКИТЕ И РЕЛИГИОЗНИТЕ ОБЩНОСТИ (Чавдар Маринов)

1. Македонският въпрос в комунистическа България

1.1. Проектът за южнославянска федерация

1.2. «Македонизацията» на Пиринския край и нейното преразглеждане

1.3. Българо-югославската полемика по македонския въпрос (1960 – 1980)

1.4. Македонският въпрос: наука и пропаганда

2. Политиката към етническите и религиозните общности в комунистическа България

2.1. Националното хомогенизиране на българоезичните мюсюлмани (помаци)

2.2. «Приобщаването» на турското население

2.3. «Възродителният процес» и «голямата екскурзия» (1984 – 1989)

3. «Единната социалистическа нация»

VI. КУЛТУРНА ПОЛИТИКА И КУЛТУРНИ ПРАКТИКИ

1. Културната политика по времето на комунизма - партийно ръководство, идеология, институционални режими (Иван Еленков)

2. Социалистическият реализъм в литературата и културата на НРБ и неговите проблематични алтернативи (Пламен Дойнов)

2.1. Фази на социалистическия реализъм

2.2. Фази на алтернативността

3. Монументалните репрезентации в пропагандата на комунистическия режим в България ( 1944-1989) (Николай Вуков)

VII. ИЗСЛЕДВАНЕТО НА КОМУНИЗМА: ИЗВОРИ, ПОДХОДИ, МЕТОДИ

1. Историческата наука в България през епохата на комунизма: институционална организация и функции (Иван Еленков)

1.1 Институциите за производство на исторически знания – основни сведения за развитието им до края на режима

1.2. Политическите проекти за пренаписване на българската история и влиянието им върху институциите за производство на исторически знания

1.3. Почини и форми на преусвояване на историческите знания, спрямо актуалния политически контекст

1.4. Още веднъж за политическите проекти за пренаписване на българската история и влиянието им върху институциите за производство на исторически знания

2. Устната история и архивната революция: изучаването на Близкото минало като научна задача, политически жест и морален дълг (Даниела Колева)

2.1 Що е устна история?

2.2 Посткомунистическата устна история

2.3 Специфика на устните източници

2.4 Устните източници – начин на употреба

3. Българският комунизъм в историографията (Румен Даскалов)

3.1. Девети септември

3.2. «Народната демокрация» (1944 – 1948)

3.3. Социализмът в развитие

3.4. След социализмът за него