Какво значи да си татко

Какво общо имат сексуалният живот на първобитните хора, музиката на Боб Дилън и бейзболното майсторство на „Янките" с бащинството?

Много просто: всички те са част от една нова нагласа – какво всъщност означава да си татко. Нагласа, оформена сред веселите лудории, битките, игрите, провалите и редките успехи в живота на бащата.

Когато малко преди да навърши петдесет години, Филип Лерман напуска работата си като продуцент на едно от най-популярните (и най-„мъжкарски") телевизионни предавания в историята, той вярва, че дългогодишният му опит като мениджър ще му помогне да се справи с новото предизвикателство да се грешки за сина си. Убеден

е, че след толкова много години овладяване на бесни продуценти, е съвсем готов да контролира света и на едно малко момче. Скоро обаче открива, че тригодишният му син с лекота прави всички тези убеждения на пух и прах.

Сред безкрайно много отклонения и препратки и търсене на истината за родителството на всевъзможни неподходящи места — в списания, реклами и песни от 60-те години, Лерман стига до верния отговор: нищо не може да ти помогне по-добре да се пребориш

с недостига на сън, маниите, сълзите и страховете, както солидната порция смях. Особено над самия себе си. С обрати, ту трогателни, ту язвителни, но неизбежно изпълнени с прекрасно чувство за хумор, Лерман ни прехвърля от телевизионния офис към детската стая, и от манията за контрол – към способността да приемеш естествения хаос на нещата. Това е неговият урок: някъде между строгата дисциплина и безусловната любов се крие истината за тайнството да си татко. И че макар да сме пред опасността да загубим ума си, ще намерим сърцето си.