Тайните на телевизията

Сега трябва да навляза в телевизионната джунгла, олеле, представете си. И вие заедно с мен, ако сте достатъчно любезни.

Задължително трябва да вземем някои мерки. Например, не трябва сутрин да закусваме, преди да разровим телевизионното бунище.

Хората, за които пиша, с малки изключения са телевизионни професионалисти, каквото и да означава това. Не съм писал и нямам намерение да се занимавам с цацата в занаята.

От друга страна, мнозинството от днешните телевизионни журналисти непрекъснато ми напомнят за прочутата фраза на Флобер: „Когато мерна хубава жена,

веднага виждам скелета й..."

Между героите ми има, разбира се, и откровени некадърници, домогнали се по волята на случайността до важни трибуни, някои мародери също.... - но това е неизбежно.

Някои телевизии дори от пристигането на Буш не могат да създадат напрежение и интрига. Това за тях не е възможно, дори ако Господ реши да мине през софийското летище.

Пишейки своите „дописки" (за тайните на телевизията) във в. „Труд", Кеворк съчинява един особен жанр – коктейл между коментар, иносказание и есе. В последна сметка

той не пише за телевизионните предавания, а за нашата национална съдба, трептяща върху един толкова невъзможен екран.

Освен отличните литературни достойнства, неговият текст има необикновено назначение. На болното българско самочувствие му е нужен един такъв неуправляем арменец. Чудя се кой го пази... НАДЕЖДАТА, която върви по ръба на пропастта. Има ли по-добър ангел-пазител от тази НАДЕЖДА? А нея кой я пази?

Ние, в сърцата си. Макар да знаем, че чашата няма да ни отмине.

Любомир Левчев