Славянско танго

Тази книга има особена съдба. Идеята за нея се ражда благодарение на електронната кореспонденция между една българка, която в зряла възраст решава да учи полски език, и нейния млад преподавател от Варшава. Кореспонденцията е с учебна цел – жената пише текстове на полски, а младият поляк поправя грешките й... после започва да добавя и свои кратки коментари. Получава се диалог между представители на два славянски народа. И се оказва, че българи и поляци като че ли не се познават взаимно... Едва ли едно „Славянско танго” ще им помогне много да се опознаят по-добре, но българските читатели ще разберат колко неочаквани живителни сили и обогатяващи преживявания може да ни даде общуването с друга култура, а поляците, които ще прочетат „учебните” текстове на полски език, ще преоткрият родината си през един изпълнен със симпатия и вдъхновение страничен поглед. (Гергина Дворецка)