Лек против спокойствие

Хектор Хю Мънроу (1870 - 1916), с псевдоним САКИ – по името на виночерпката от рубаите на Омар Хаям, е навярно най-завладяващият хроникьор на тъй наречения „златен подиробед” на Англия – бавните и мирни години, предшестващи Първата световна война. Подобно на мнозина от своето поколение, той умира без време, като доброволец на Западния фронт, но славата му на разказвач не спира да расте с годините. Сравняван е с най-големите представители на късия жанр, от Чехов до О. Хенри и П. Г. Удхаус, а палитрата на неговото остроумие се разгръща от леката развлекателност, през сатирата, та до най-черния хумор. Ексцентричен, неконвенционален, неочакван в обратите, той създава неповторима и безкрайно живописна картина на английското висше общество.

Настоящият сборник съдържа всичките разкази на Саки, за повечето от които това е първа поява на български.

Подобно на Оскар Уайлд и П. Г. Удхаус Саки отлично познава висшето общество, с неговата абсурдност и лицемерие, и го описва с ненадминат хаплив хумор.

Саки е сравняван с най-добрите представители на късия разказ като Чехов, О`Хенри, П. Г. Удхаус, а стилът му изпробва всички тонове на смеха — от остроумието до сатирата и черния хумор. И както казват критиците, ексцентричен, неконвенционален, неочакван в обратите, той създава неповторима и безкрайно живописна картина на английското висше общество. Настоящият сборник съдържа всички разкази на Саки, повечето от които се появяват за първи път на български.

Из “Литературен вестник”