Въображаемият жанр?

МАРИЯ КОСТАКЕВА е родена в София, висшето си музикално образование получава В Българска държавна музикална академия и Ленинградската консерватория, където през 1972 г, защитава степента Доктор на изкуствознанието с труд, посветен на оперното творчество на Л. Пипков. Работила е като доцент в БДК ц Пловдивския ВМПУ, а след заминаването си в Германия през 1990 г. преподава в различни немски университети. През 1994-1995 получава стипендия от фондацията Паул Захер В Базел, където подготвя книгата си "Die Imaginäre Gattung : über das musiktheatralische Werk G. Ligetis 2005. Автор е също на монография, посветена на Алфред Шнитке (Im Strom der Zellen und der Wellen. Das Spätwerk von Alfred Schnittke". Pfau Verlag, Saabrücken, 2005). Като специалист в областта на музикалния театър и музиката на 20. век тя участва с многобройни публикации в специализираните научни, периодични и енциклопедични издания на Европа и Америка.

В началото на 60-те години, в едно време, когато операта окончателно и безвъзвратно е обявена от представителите на музикалния авангард за мъртва, възниква „въображаемата опера” на Георги Лигети Aventures & Nouvelles Aventures.

Какво означава странното наименование на това ключово произведение за епохата? Възможна ли е представата за операта като за нещо въображаемо, което се извършва единствено в сферата на съня и кошмара? Или пък сънят, халюцинацията и кошмарът могат да станат обект на операта? И още нещо: В средата на 70-те години Лигети създава музикално-театралното си произведение Le Grand Macabre обозначено от него като „анти-анти опера", в което той симулира използването на мащабния класически оперен апарат. Означава ли това, че жанрът опера в това произведение е пробуден към нов живот или пък идиоматиката на жанра бива възпроизведена чрез метода на играта? Изменят ли се функциите на жанра в постмодерното време или пък се трансформира самият жанр? На всички тези въпроси, засягащи актуалната проблематика на музикалния театър през последните 30 години е посветена тази книга