Музикалният ХХ век като „Късен стил”

Остаря ли т.нар. „класическа” музика, какво е „старост” в материята на духа – логичен край или модулация на потентността, архивиране или отваряне на нови пространства? Болезнена, нелицеприятна или пълна с просветление и нехедонистична красота е „старостта” в музиката? „Късният стил”, подобно на ризомата, скъсва с генеалогията, макар имплицитно да я носи. „Късният стил” живее с други ценности и идеи – той е вектор, той е свободният дух без гравитационни окови, изградил рецепторите си за невидимото. Той не е фундамент, а връзка. Той е ритурнелът преди продължението. По темата се опитваме да говорим с помощта на композитори и музикални теоретици, поети, литературоведи, философи, психолози и психиатри.