Писмената на зрящия

Янис Рицос е един от най-големите, не само гръцки, творци и интелектуалци, отдали творческата си енергия на така нареченото ангажирано" изкуство на своето време, потопили се дълбоко в Историята, взимали значими естетически и граждански решения, веднъж правилни, Друг път погрешни. Както самият Рицос пише: „Ако опрощение не е поезията — прошепна насаме, — тогаз отний-де милост да не чакаме".

Стиховете на Рицос, по които е композирана музиката от творци като Микис Теодоракис и други известни гръцки композитори, е пеят по целия свят. Поетичните му композиции от петдесетте и шейсетте години, цикълът поетично-философски монолози Четвъртото измерение" по мотиви от древногръцките митове, най-вече цикълът на Атридите, кратките му стихове от последния период и преди всичко произведенията му в проза от деветте творби с общ наслов „Иконостас на анонимни светци" (една от които — „Ариостос Внимателният разказва мигове от сънищата и живота си", преведена на български от 3. Михайлова и публикувана от изд. „Балкани" през 2005), „Тези странни неща" (друго заглавие от същия цикъл) изправят поета, еретичен и разголен, пред все по-нарастващото недоверие на критиката, чрез която ортодоксалната левица се опитва да го игнорира и омаловажи.