Разголване

РАЗГОЛВАНЕ

Труден съм с характера чепат –

тежък като циганска плесница!

Но в душевния ми кръговрат

Сатаната рядко ми е брат!

По-често Любовта ми е сестрица...

Не замезвам със шампанско и хайвер,

сладнят ми друмите застлани с рози...

От хорска кал коматът ми е чер,

насолен обилно с лют пипер!

Сянка съм! В безпътни коловози...

А, беше лято! Урожай прибрах,

ключалката разбил на чувства слепи!

И ново семе в угарта посях,

но не покълна! С Нищо го полях –

от Нищото отгребвах с пълни шепи!

Жалейката с последния ми стих

нагарча като гозба прегоряла...

Апетитът си със него заситих,

че къшей хляб в дома си не открих!

Воденицата е вече запустяла...

С тъга премитам прашния хамбар...

Ах, как мечтая жито да открия!

За поменник по охладняла жар...

И ще пропълзя като ненужна твар,

в изхабената си същност да се скрия...