Бунай

ВСЕ ПАК

Годините отлитат,

а аз съм още тук

без жалба, без молитва

на времето напук.

Приятелите стари

редеят всеки ден –

аз пиша мемоари

на миналото в плен.

За бъдещето свое

не мисля вече аз,

защото знам, че то е

от вечност светла част.

Ако съм глух, ще чуя

душевния си стон,

ако съм сляп, ще видя

сияещ небосклон.

На нашата планета

годините летят,

а там, в „небитието",

те връщат се назад.

Илюзията сладка

крепи ме всеки миг-

все пак последна схватка

ще дойде в час велик!