Спомени

Петър Семерджиев е един от най-активните български политически емигранти през комунизма в България. Роден в Ямбол през 1917 г., той се включва в комунистическото движение и заради тази дейност е интерниран в лагерите Гонда вода и Кръсто поле (1941-1942). Бил е политически секретар на Българската работническа партия в Сливен (1943) и партизанин в отряд Хаджи Аимитър (март 1944). Участва в установяването на отечественофронтовската власт в Сливен на 9 септември 1944 г.

Петър Семерджиев е най-младият кандидат-член на ЦК на БКП на V конгрес на партията (1948), но след процеса срещу Трайчо Костов е осъден на 15 години затвор (1950) по обвинение, че участва в заговор против властта. Част от присъдата излежава във Варненския затвор, в лагера Белене и в Пазарджишкия затвор. След 1956 г. е освободен, но не е реабилитиран.

През 1973 г. емигрира в Израел заедно със съпругата си проф. Ема Герон. Там развива активна емигрантска дейност, а политическите му коментари редовно са излъчвани по Би Би Си. Това го превръща в един от най-изявените противници на комунистическата власт в България, която прави неуспешни опити да го компрометира и ликвидира чрез Държавна сигурност.

Автор е на книгите „Георги Димитров - мит и действителност”, „Процесът Трайчо Костов”, „Никола Петков”, „Македонското движение”, „Нищожество в доспехи на величие” (за белите петна в биографията на Тодор Живков), „Народният съд в България 1944-1945 г.”, първи и втори том на „Руската империя и Съветският съюз в съдбата на Българи”.,

Петър Семерджиев умира през 2008 г. в Ерусалим на 91 години, докато работи над третия том на „Руската империя и Съветският съюз в съдбата на България”.

Като пряк участник в комунистическото движение Спомените му разкриват малко известни и неудобни факти от политиката на БКП и дейността на нейните функционери преди и след 9 септември 1944 г., запълвайки редица празнини в историята на комунистическата епоха в България.