Историците се смеят. Българската история в кандидат-студенски „бисери”

Предлаганата „антология" от подредени в цялостни теми кандидатстудентски „бисери" по българска история не е нещо непознато на любопитните български читатели с чувство за хумор. През лятото на всяка година вестниците използват неочакваните „остроумия" (или поскоро „скудоумия") на младите българи, „щурмуващи" хуманитарните специалности на Алма Матер, за да обогатят развлекателните си страници. А пък читателите охотно се забавляват, може би с тайната мисъл, че те самите не биха могли да „произведат" подобни глупости и недомислици. Трябва обаче да ги уверя, че всеки, и недоучилият, и най-подготвеният, може неволно да сътвори „бисер". Защото истинският „бисер" се ражда не само и не толкова от непознаването на историята (такива кандидатстуденти обикновено предават празни листове), колкото при криворазбрана логика на събитията, при пренасяне на познатата на младежите днешна реалност в миналото или заради претоварено им с информация съзнание, склонно да прави странни „къси съединения" между различни имена, дати и епохи.

Няма съмнение също така, че най-забавните „бисери" се появяват в кандидатстудентските теми по история и литература и то не само защото това са най-масовите изпити. Известно е, че върху наученото по тези предмети в средното училище се гради националното самосъзнание на българите и познаването им се смята за задължителен елемент от общата ни национална култура. Точно затова незнанието, объркването или странните твърдения по познатите на всички факти изглеждат и най-забавни.