И сенките ни тихо ще се слеят

Мара Белчева е истинска икона на своето време. 23-годишна е, когато мъжът й Христо Белчев (финансовият министър на Стамболов) е убит. В нея е влюбен самият княз Фердинанд – злите езици говорят, че една от причините за убийството на мъжа й Христо Белчев е продиктувано и от желанието той да бъде премахнат от живота на красавицата и тя да стане свободна жена. Факт е, че Фердинанд поръчва да направят гипсова отливка на ръката й, която държи на нощното си шкафче, за да я гали и целува. Придворна дама, младата вдовица е подложена на постоянните ухажвания на царедворците.

Но Провидението е предопределило друго: да събере тази обаятелна и желана красавица с един от най-големите поети и интелектуалци, единственият български творец, стигнал до прага на Нобеловата награда за литература – Пенчо Славейков. Любовта им, драматична и неповторима, е документирана в стихове, писма и спомени, събрани в тази книга. Някои от тях се публикуват за пръв път след повече от осем десетилетия. Двамата намират поетическо вдъхновение един в друг и интимната им връзка прелива в творчеството им.

Тази книга ще преобърне представата за Пенчо Славейков като скучен класик, изучаван в училище, и ще възкреси прекрасната поезия на Мара Белчева, незаслужено останала в сянка толкова дълго време.

В красивото издание с твърда подвързия и цветни илюстрации са включени архивни снимки на двамата, предоставени от Националния литературен музей, оригинални графики от първото издание на "На Острова на блажените" и прекрасни илюстрации на съвременната художничка Ралица Денчева.

В душата ми градина...

В душата ми градина

речта си посади,

и на далеч отмина.

Речта ти реч роди.

Когато се завърна

речта си непозна;

когато ме прегърна

ти - майска светлина -

тя пак бе полетяла

- пчела от цвят на цвят -

и от дъхът ти брала

най-дивний аромат.