Между писането и написаното

Нищо засукано няма в заглавието. Става дума за професионален делник, лутащ се между написаното, т.е. литературата и мисленето за нея, от които необратимо се отдалечаваме, и въпроса на постмодернизма — "какво е писането"? . С малки изключения, включените работи са все участия в научни конференции. Понеже времето в тях е ограничено, опитах тук-там нещичко да пипна и развия в по-изчерпателен обем. Така е: човек добавя с надеждата за по-добро, пък често го разваля. Но ако първоначално мисълта е била оскъдна, едва ли в случая съм развалил много. Утехата ми е, че утаеното в това "между" поне е автентично.

И професионален, животът си е живот — човешки единствен. Но да имаш живота си и да бъдеш в живота веднъж — става все по-трудно. Опитвам се не само сума да приема думите на Левинас, че "трябва" предхожда "е". И се натъквам, на всяка крачка, на невъзможността на "трябва" в "е". Възможно ли е "етиката да предхожда онтологията"? Не зная. Продължавам да живея с написаното. И да усещам, че пред въпроса на Разколников "може ли да се пролива кръв по съвест ?" етиката е естетически жива. Всъщност това е и смисълът на тези въвеждащи думи — нататък няма да е по-различно.

Авторът