Автографи издайници

Неподредени спомени

Разгръщам многобройните книги, получавани от мен през годините, върху чиято първа авторите са изписвали поне по два-три реда, преди да поставят своя „саморъчен подпис".

Образите им сякаш оживяват прел очите ми. В няколкото фрази се крие частица от най-характерното за тези личности: чувствителност, мисловност, светоусещане. Те без друго „издават" и взаимоотношенията между автор и адресат, тъй като най-конкретен е поводът за изписването на не многословното послание.

Категоричната "яснота" на автографа се допълва от датата, кога точно се е състояло или предстои да се извърши определено събитие. Но изписаните дни, месеци и години като че ли говорят и за нещо друго: за времената, когато е било осъществено, за цялостната атмосфера около нас - духовна и материална. Чрез тях. оживяват и други хора, с които сме общували по същото време. Възкръсват, скрити някъде дълбоко из „чекмеджетата" на паметта, отдавна забравени събития: лични, семейни, обществено-политически...

Общуването е високоинтелигентни надарени личности, чиито професии са отдалечени от театъра, извънредно много са ме обогатявали. Разкривали са ми светове, които неусетно съм успявал да използвам в професионалните си търсения.

Бих искал да кажа на всички тях, че благодарение и на техните автографи моята САМОТА не се превръща в САМОТНОСТ!

БЛАГОДАРЯ, че ви има, скъпи мои „издайници".

Проф. д.изк. Петър Петров