Стоян Михайловски – поет, трибун, мислител

„Михайловски поразява въображението поради многостранността на дарбите и поради изключителната си творческа сила. У него дарбата на поета е съчетана със стихията на мислителя и волята на обществения деец -със страстта на оратора. Той гони дълбочини, а не върхове."

„Мисли се обикновено, че Ст. Михайловски е изолирано явление в културната ни история и че делото му стои усамотено. Този възглед не е правилен. Делото на българския Ювенал стои в здрава връзка с развитието на българската литература... Непримиримостта на сърцето и силата на изобличителния патос го свързват с Презвитер Козма; като него Михайловски е гневен, страстен, дори педантичен. Роднее и с отца Неофита Хилендарски, наречен Бозвели - от съчиненията на когото ще да се е ползвал, понеже се откриват стилови влияния; като него - смел, вулканичен, романтичен, като него фанатичен родолюбец... В идейно отношение и по метод на работа делото му се свързва с делото на П.Р. Славейков, Ив. Вазов, К. Величков, Ал. Константинов, Ант. Страшимиров и Т.Г. Влайков; като тях той не избягва тенденцията, не пренебрегва публицистичните похвати, не прави строго разграничение между изкуство и нравствено-възпитателно внушение. По склонност към философски размисъл и към висок полет на духа - свързан е тясно и с П.П. Славейков; като него горд, вдълбочен, самотен, като него непоправим индивидуалист... Най-сетне, чрез творческия си патос роднее се и с великия Ботйов; като него застъпник за правда и борец за свобода...

Пътят на човека Михайловски не се очертава в бляскава диря. Но той ни мами с далечините, към които е насочен. Делото му ще живее не само поради собствената си цена, но и поради интереса, който поколенията ще проявяват към неговия създател. Понеже личността на Михайловски вълнува, интригува и настройва за борба."

Иван Богданов