Фамилиарни забележки. Спомени /XVIII в. - 1877г./

В нашата нова и най-нова история името на Панайот Хитов заема едно от първите места и заслужава безспорна почит. Още приживе той влиза в нетленния пантеон на българските герои. Като неотклонен, убеден борец на българския национален идеал и всеотдаен участник в революционното движение в различните му фази до 1878 г., войводата създава вечния си ореол на народен защитник и пример, пред който идващите поколения са винаги в дълг и с благородната задача да го следват. Великите личности със своето духовно богатство и приноси продължават да изненадват и да представят пред своите изследователи нови предизвикателства дори през лабиринта на времето. Едно от неразчетените послания, които Панайот Хитов ни е завещал, са все още непубликуваните му в автентичен вид спомени - неговите виждания за историята на българския народ от края на XVIIIвек до 1877г. и споделен разказ за участието му в нея. Мемоарните му „забележки" дават отговори не само на неговите последователи, но и на критиците му, които - важно е да се подчертае - въпреки всичко, не са намерили аргументи да бъдат негови отрицатели.

Публикуването на спомените на П.Хитов разширява изворовата база, изяснява някои общи страни и моменти от развитието, идеологията и историческия смисъл на революционното движение. Неговите „забележки" са написани от позицията на непосредствен участник в толкова важни и драматични за съдбата на българския народ събития и са неподправена картина на духа на епохата, на мисленето и психологическата нагласа не само на самия автор и ключови дейци, но и на други държави към освободителното движение.

Спомените си Панайот Хитов пише на два пъти - веднъж през 1868-1869 г. в Белград и втори път през 80-те години на XIXв. в Русе, където тогава живее.