Спомени от хайдутството

„В началото на 1973 година бяха издадени от Държавното военно издателство „Фамилиарни забележки“ на известния хайдушки войвода Панайот Хитов под заглавие „Как станах хайдутин“. В предговора към тях отбелязвах, че това са само част от записките на войводата и че се търсят още дванадесет ръкописни негови тетрадки. Оказа се, че тези тетрадки — при това не дванадесет, а двайсет — са били съхранени от другаря Пенчо Кубадински, който навремето в качеството си на първи секретар на Окръжния комитет на БКП в Русе се заинтересувал от застрашената Хитова архива и успял да ги запази.

Другарят Кубадински имаше добрината да предостави на Държавното военно издателство въпросните материали. След като бяха допълнени от наследниците на знаменития войвода с нови данни, сега те излизат в тази отделна книга.

И тъй, тия „Спомени от хайдутството“ са продължението на издадените вече записки. Писани са от Хитов на обикновени ученически тетрадки, по всяка вероятност между 1880 и 1886 година. В предговора към „Фамилиарни забележки“ обясних защо приемам да са водени, или, по-право, започнати през 1880 година. Смятам, че записките са приключени в 1886 г. Основание за това ми дава една случайна черновка на заявление от Хитов до русенския мирови съдия с дата 25 август 1886 година, вмъкната в една от последните тетрадки. Ако е така, своите мемоари Хитов е писал между 1880 и 1886 година, т. е. от петдесетата до петдесет и шест годишната си възраст. Мемоарите очевидно не са довършени: те секват неочаквано в момента, когато Панайот Хитов получава разрешение от руското командуване да замине със 100 души дружина „да брани, — както се изразява той — независимостта на българите“. По всяка вероятност събитията след този важен момент са описани както предишните, но тетрадките по-късно са унищожени заедно с част от архивата на Хитов.

Неочаквано секват и записките на войводата, отнасящи се до събитията през 1867 година, когато той преминава Дунава и тръгва по Балкана със своя знаменосец Левски и с хайдушката си дружина. Ще се въздържим да гадаем дали това пътешествие из Стара планина е описано и се е загубило или въобще не е описано. Важното е, че сега за сега то ни липсва. Затова сметнахме за полезно да поместим в края на сегашните Хитови записки дневника на писаря на Хитовата чета през 1867 година — еленчанинът Иван Кършовски. Макар тоя дневник да се отнася главно до маршрута на четата, а не до събитията, случили се по време на нейното странству-ване из Стара планина, все пак той допълва записките по един интересен начин.

Все с оглед на едно по-пълно осветление на събитията поместихме, пак в приложение, и кратките биографични бележки на Кършовски за войводата Хитов и неговите хайдушки подвизи. Те са написани сочно, интересно и допълват издадените досега записки на Хитов с една кратка, но точна и на места вълнуващо описана обща картина на неговия хайдутлук.

Сегашните спомени на Хитов са написани, както и предишните (издадените през 1973 година), саморъчно, без спазването на каквито и да било граматически правила, думите са изписвани фонетично, както са се произнаcяли те в тогавашния простонароден говор, на сливенски диалект. Хитов казва например „уружия“ вместо „оръжия“, „накадято“ вместо „накъдето“, „олентир“ вместо „волонтнер“, „самамрах ги“ вместо „смъмрих ги“, „дор“ вместо „двор“, „ухци“ вместо „овце“, „суфу“ вместо „сухо“, „оле“ вместо „воля“, „Хиле ойода“ вместо „Илю войвода“, „ода“ вместо „вода", „хоружия“ вместо „фурнаджия“ и т. н.

Особени трудности ни създаде тоя начин на писане при разпознаване имената — географски и други. Хитов например пише вместо „Плоещ“ „Половещ“, вместо „Браила“ „Ибраил“ и др. под., да не говорим пък за българите селски и географски имена и имената на села и местности в днешна Югославия. Някои от тях са написани по такъв начин, че беше много трудно, а в някои случаи невъзможно, да се установят със сигурност. Като се има предвид и това, че много от тези имена и у нас, и в Югославия са подменени с нови, установяването им е въпрос на нарочно научно изследване, което не влиза в нашата задача.

Целта на настоящото издание е главно литературна: да предложим на читателите неизвестните досега записки на войводата Панайот Хитов във вид, достъпен за четене.“

- Николай Хайтов, из предговора