Микроисторията, поне за социалната история, е полезна тогава, подчертавам - само тогава, когато е отнесена към по-големи Въпроси и към по-големи контексти, следователно когато в известен смисъл е поставена в рамката на макроисторията. Микроисторията е незаменима като критична инстанция, защото тя изпълнява задачата да критикува макроисторически разкази, теории и синтези. Защото прецизното изследване на едно семейство, село, квартал, град (разбира се, от гледна точка на определени въпроси) често донася със себе си неочакваното, дава резултати, които излизат от рамката, дори водят до дезориентация и изискват преразглеждане. Децентрират и разрушават, генерират елемент на противоречие, внасят динамика и са предпоставка за новаторство - те са просто критика.

Юрген Кока

СЪДЪРЖАНИЕ

Ивайло Знеполски Предговор

Първа част: МИКРОИСТОРИЯ И МАКРОИСТОРИЯ

Джовани Леви - КАКВО КАЗВАМЕ И КАКВО ЗНАЕМ ЗА МИКРОИСТОРИЯТА

Юрген Кока - СОЦИАЛНАТА ИСТОРИЯ МЕЖДУ -МИКРОИСТОРИЯТА И ГЛОБАЛНАТА ИСТОРИЯ

Жак Рьовел - МАЩАБ И ПРЕКЪСВАНЕ

Ивайло Знеполски - ИСТОРИЯТА НА КОМУНИСТИЧЕСКИЯ РЕЖИМ МЕЖДУ МИКРО- И МАКРОИСТОРИЯТА

Юрген Шлумбом - ГЛОБАЛНИ ТЕЗИ И МИКРОКРИТИКИ Към демографско-икономическата система на прединдустриална Европа

Димитри Гинев - СМИСЛОВО КОНСТРУИРАНЕ И МИКРОИСТОРИЧЕСКА РЕАЛНОСТ

Втора част: ИГРИ С МАЩАБА

Флоран Браяр - ОПИТ ЗА МИКРОИСТОРИЧЕСКИ ПОДХОД КЪМ НАЦИЗМА