Духовните дарове на България, том 1: Религиите в българските земи

В потребата за повече светлина и знание за това какво е имало тук - в свещена Тракия, където живеем, като рудокопи или археолози на културата, която по-специално религиите са оставили, ще потърсим зърна на несменното. На онова, както казва Христос, което нито молец, нито ръжда го пояла. Ще потърсим с какво предшествениците в хилядолетията са изграждали своята лична съдба, своята родова пътека и впоследствие съставлява националния дух на българската земя и държава. А националният дух е вътрешно живеене! Това знание - за живялото тук, безспорно е от голямата книга на народите, които на тази земя са осъществявали религии, имали са олтари и правила, които са ги водили към Бога, но то е и страница от душите ни!

Религията ражда душевността и гради културата на народите! Затова ще се попитаме - кои са духовните дарове на нашия народ, имал благоволението да го люлне ръката на съдбата, за да го направи поселник на земята, която ще го съхрани, а той ще я оплоди? Народ, който не може да оплоди земята си, и земя, която не може да съхрани битието на народа си, Взаимно се отричат и тогава идва пустинният навей, непрощаващ на нищо...

Земите, които сега обитаваме, са имали поселници преди хиляди години, а тези поселници от своя страна са имали божества. Но ние малко се спираме върху личния си олтар, който сме наследили от семейния дом, от социалната стъгда и от онова, което историята ни е поднесла като духовност. Малцина знаят тук що е имало - като наша отвоювана съдба, като наш храм, като наше Вътрешно моление. Това, което се нарича родина, не е Всичко, каквото човек може да загуби. Трагедията на човека е, когато няма Бог, храм и олтар. А религията единствена дава идея за божество като път за съвършенство,