Eзотерични школи и мистични учения, част 2

Антикварна книга в един екземпляр

Втората част на “Езотерични школи и мистични учения” от том втори на поредицата “История на религиите” с автор Ваклуш Толев разглежда т.нар. следхристиянски окултизъм. Както в плотинизма и исихазма, розенкройцерството и теософията, така и в антропософията и дъновизма я няма магиката на евристиката – налице е констатацията на дадено и изведено. Липсва адитумът – залата на обучението и ковчега на посвещението, силата на кадуцея, т.е. жезълът на Тот. Защото светогледът на европейската култура е обусловен от минали митологии и християнството като монашеско поведение. Тогава, когато Плотин даде градацията “добродетелен гражданин, Син Божий, Бог, дори Баща на Боговете”, ние не сме забравили, че Христос вече беше рекъл “Аз и Отец сме едно”. Или когато прочетем доктрината за космичната еволюция на розенкройцерите, не можем да не си спомним какво рече Адам – “Гол съм, Господи” – и Господ му съши кожени дрехи...

Два фактора правят историята – Сътворението и Знанието; и две сили обуславят битието – Любов и Смърт.

Ако исихазмът иска приложение на “теория и праксис”, то Тавор не свидетелства ли за Преображение? А за да се скрие зад човешката мъдрост, теософията беше метаморфозирана от антропософията – страх, че човекът е бог в развитие?!

Тази концепция е горчивата чаша на автора, от която пи заради знание, което трябва да има читателят.

Никой след Христос не смени олтара на молението! Мистичната аскеза не е промяна на доктрината, а само път – метод за прозрение, но не е още концепция за предназначение.

Най-голяма травма на следхристиянския окултизъм нанесе и остави психологията на инквизицията. А колко далече остана съвременният свят от Божията човечност, която се търси в Човешката божественост, читателят ще открие сам в Учението Път на Мъдростта, където няма свръхчудо, а знание.

Така най-малкият урок, който може да изведе човекът от том втори – “Езотерични школи и мистични учения” – на “История и теория на религиите”, е, че за Посветения са нужни:

– eдна добродетел, наречена Смирение;

– eдин акт на волята, наречен Отговорност и

– eдна безсъмнена жертва, наречена Доблест!