Сама със словото

Трудно е да се направи обобщение на всичко, което е побрала книгата-изповед на актрисата Лиляна Шопова „Сама със словото". В тази книга има и изящни есета, и емоционални писма, и стихотворения-изповеди, и спомени, и оценки за самата авторка. Трудно бих могъл да определя жанра на „Сама със словото", но едва ли това е най-важното. Защото тази книга сякаш е съхранила ектението на словата, написани от Виктор Юго и Ерих Мария Ремарк, Стефан Цвайг и Жоржи Амаду, и изречени от Лиляна Шопова така, че да превърнат думите и речта в единна сплав, сплетена с осиянието на незабравата.

Не бих искал думите ми за творческия път на талантливата актриса Лиляна Шопова да прозвучат отделно от думите за човека Лиляна Шопова. Най-малкото защото тя е едно от истинските потвърждения за сливане на творческа индивидуалност и личностен морал. Животът и го доказва по недвусмислен начин. Тя - влюбената в красотата и очарованието на артистизма, е изпивала неведнъж горчивата чаша на обидата. Ала актрисата е търсила и търси не само вдъхновение, но и спасение за душата си в творбите на вечни и безсмъртни писатели, станали за нея и за хиляди нейни почитатели учители по доблест и достолепие.

Лиляна Шопова ни поднася своите написани откровения и размисли, за да ни направи съпричастни към онова, което е важно не само за нея, но и за времето. Страшно и красиво или, по-точно, страшно красиво е да застанеш в мълчаливия мрак на залата и да пресътвориш словото, да му придадеш звук, багра, хармонична форма, а трептението на въздуха да създаде онези причудливи и неповторими иносказания на оформената реч, чрез която възстановените теми моделират парадигмите на свободната мисъл. А не е ли това осезателно усещане гьотеанистическата идея за сетивно-моралното цветово въздействие?

Лиляна Шопова с възможностите на своята щедра дарба успява да направи така, че думите да получат образ и да събудят погледа на нашето морално съзнание. Актрисата е използвала прекрасната възможност, която художественото слово дава, за моделиране не само на душевна красота, но и на физическа хармония. Защото словото е състояние на духа и призма, през която може да се погледне отвъд, в света на безсмъртието и на вечността - родината на идеалните праобрази.

Книгата „Сама със словото" съдържа и оценки на писатели, артисти и журналисти за актрисата Лиляна Шопова, за нейното неотменимо място в създаването и съществуването на българското рецитаторско изкуство като театър на словото и на иносказателността. За радост всички те са разкрити във възхитителна степен, а това вече е обективно доказателство за талант и за признание.

„Сама със словото" се нарежда до най-доброто от мемоа-ристиката, написана през последните години от именити наши актьори и дейци на изкуството. Тази книга показва ерудиция и гражданска позиция, достойнство и нравствен стоицизъм. На дистанция от силните на деня и близо до обикновените хора -такъв е пътят на Лиляна Шопова през годините и през словото, което е синоним на вечността.

Боян Ангелов