Белите полета в българската културна памет

Белите полета в българската културна памет

от Веселина Вачкова / Vesselina Vachkova

6,14 € 12,00 лв.

В момента не е в наличност

  • Спиди, Еконт или Български пощи
  • Вземане от книжарницата на ул. Аксаков 10
  • Връщане до 7 дни
Народност
българска
Година
2010
Издание
първо издание
Корици
меки корици
Страници
384
ISBN
9789545094385

За книгата

СЪДЪРЖАНИЕ

Дискомфортът на „книжната памет", или за мястото на това изследване в проучването на българската и балканската история (Въведение)

Част I. ЗАБРАВЕНАТА СОФИЯ

1. Проблемът не е в самото забравяне, а в мащабите му

„И сега какво, шопите ли ще ни управляват? "

Какво е изобразил Георги Чапкънов?

2. Сердикийският „поместен събор на западните църкви"

Защо и как се задейства византийската „машина за памет"?.

„Западна" или „Източна" е Сердикийската църква?

Защо „пръв български архиепископ" е Протоген, а не Климент или Андроник?

3. Едиктът на Толерантността, Сердика, 30 април 311 г. сл. Хр.

Как Сердика става Никомидия, Никомидия — Милано, а Галериевият едикт се превръща в Константинов

Галерии и Лициний в балканската културно-историческа памет

4. Serdica mea Roma est, или как работи византийската „машина за памет"

5. Сердика - градът на императорски майки и дъщери

Vitae Helenae в средновековните гръцки и латински извори

Света Елена в българската средновековна книжнина

Какво са чели и знаели за св. Елена авторите от XVII—XIX в.?

„Константиновият Рим" и „Константиновият град"

6. Юстиниановата София

За „варваризацията" на властта и „славизацията" на провинциите

Евристичните ресурси на „Житието на Юстиниан " (Vita Justiniani)

от епископ-абат Богомил/Теофил/Домнио

Култът към св. св. Сергий и Вакх, или „липсващото звено" в балканската история през VI в

За какво побратимяване между Юстиниан и Теодорих става дума?

Юстинианова София — между легендите и фактите

„Къде?" или „Какво? " е Юстиниан а Прима

7. Сердика в хоризонта на българската есхатология и политическа телеология

8. „Историята на конфронтацията" ражда „паметта на (само)отчуждението"Част II. БЪЛГАРСКАТА ТЕМА В ПАМЕТТА НА КОНСТАНТИНОПОЛСКИТЕ МОНУМЕНТИ

1. Българо-византийските отношения: изследователски подходи и недоразумения

2. Приоритетни теми и цели на византийското забравяне и запомняне

3. За хората и статуите

Какво и как „помият" статуите?

Историографски подходи в изследването на Константинопол ските монументи

4. Българските монументи в Константинопол

4.1. Първата „българска" статуя в Константинопол: Българинът на Хлебния пазар

4.2. Пазителят в копитото на „Пегас" и граничните статуи пазители

4.3. Историческа адекватност на образа „Българите - създатели и пазители на границите"

„Изчезналите" и „новите" народи, или за властовия вакуум в европейските провинции на Късната империя

Българската представа за държавна граница

4.4. Споменът за кесар-кан Тервел

Почетен или действащ кесар е бил Тервел?

4.5. Константинополската Златна врата - любима сцена за политико-религиозни демонстрации на българските владетели

4.6. Кан Крум - похитителят на статуи

4.7. Статуята на Симеон

Характер на магическите статуи в Константинопол

Обезглавяването на Симеоновата статуя — политически мит, цензурирана новина или класически продукт на византийската колективна памет

Две статуи с еднаква съдба - съвпадение или закономерност?

Симеоновата статуя на Ксиролоф

Симеоновата стела и Аркадиевата колона

Симеон = Септимий Север

Статуята на Симеон Българина

Симеон - царят, който гледа на Запад

III. ЗАГАДКАТА НА БЪЛГАРСКАТА ПАМЕТ (Вместо заключение)

ИЗВОРИ

ИСТОРИОГРАФИЯ

РЕЗЮМЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

РЕЗЮМЕ НА АНГЛИЙСКИ ЕЗИК

Още от автора

Веселина Вачкова / Vesselina Vachkova

Всички 8

От същия раздел

Може да ви хареса

Българско Средновековие