Човекът, който живееше в сънищата

В тази необикновена книга, притежаваща тематичната цялост и структура на роман, сръбският писател Радослав Петкович поема по житейските пътища на човешката история от първите християнски апостоли, през лишения от вяра и красота делник на съвременника, за да се върне отново към мъдреците от Изтока в търсене на границите между сън и реалност, фантастика и действителност, прозрение и самозаблуди. Повествованието черпи сила от непрекъснатия поток на времето, увличайки читателя към неизвестни светове, в които странните събития имат своя реална мотивация, а реалните случки добиват причудливи измерения. С вещина и искряща ирония Петкович изследва граничните състояния на човешкото битие и дух, когато в силата или безсилието си трябва да кажем на съдбата „да" или „не", докато неспирният ход на времето и историята проектира драматизма си върху всеки от нас, ставайки мерило за крехкостта или твърдостта на вярата ни, за смелостта или малодушието на решенията ни.

Петкович (1953 г. - като Великич, но и Румен Леонидов и Златомир Златанов) е от онези писатели, които са известни преводачи. На него сърбите дължат преводи на Чсстъртнън, Толкин, Дефо и Стивънсън. Логично е, че книгите му са постмодерни криминално-философски притчи. На български първите текстове от него излязоха в ЛВ и легендарното списание „Витамин Б". На нарасналото напоследък войнство от фенове на хиперболичния ексхибиционизъм Чарлз Буковски тази книга е абсолютно противопоказна.

Из “Литературен вестник”