Безопасни игли

Някои наричат хайку поетите фотографи от времето преди създаването на фотографията. Други ги сравняват с бижутери, чиито изделия украсяват не винаги много изящната дреха на литературата. Всичко това е вярно, но само за добрите хайку поети. Дали е такъв Петър Чухов, можете да прецените сами, когато вземете в ръце книгата му „Безопасни игли”. В нея са събрани на български и английски хайку стихотворения на автора, публикувани в различни периодични издания, сборници и антологии в Япония, САЩ, Канада, Англия, Ирландия и др., които са му донесли награди, сред които и една от най-престижните в жанра – наградата „Башо”.

НОЩНА БУРЯ...

нощна буря

мисля за куклите

на тавана

Втурването на Петър Чухов по тесните тристихови пътеки на хайку преди години изглеждаше като временен вариант за практикуване на по-лесно и конвертируемо писане. Но Чухов така се отдаде на източните форми с англоезични извивки, че се превърна в един от малцината вещи в практиката и теорията на хайку у нас автори, стана редовен сътрудник на международни издания в тази област, стигна и до японската награда „Башо”. Сега в „Безопасни игли” събира хайку и сенрю, писани (забележете!) на английски език и (може би) след това на български. Вероятно затова

минималистичната проекция е зададена в текста още преди създаването, погледът укротява езика, който предварително знае, че трябва да се подчини на погледа без остатък. Разбира се, това е престорена езикова недостатъчност – изобилието от смисли личи изпод релефа на всяка гледка, а Чухов ги колекционира с радостен поглед на откривател. И човек е склонен да забрави, че точно преди петдесет години Радой Ралин е издал книга с епиграми – също под заглавие „Безопасни игли” (1960).

Из „Литературен вестник”