Приемът

„Да се развие известна зависимост от едно-две срутвания на мисълта, при пълна безпощадност на безупречно присъствие и бутониера.”- това е нещадящият ancien regime на тази болезнено иронична книга, чиято безпощадност е галантно колосана като старомодно висока, счупена яка. Очарователно невежлива по отношение на българските предразсъдъци, на които поривисто зашлевява звучна плесница, тя щедро балансира морбидна некуртоазност с архаизиран български от добрите му епохи.