Последният портрет на Маркеза Казати

Шармантна фантасмагория с много сребърни подноси и... триумф, дори, на осуетена събитийноcт

Маркезата, винаги раздвоена да бъде най-радикален зрител на собствен спектакъл, един вид светско вездесъщие, поклати многозначително глава и стрелна с поглед Уайлд:

- Е, така е, Оскар. Някои имат способност да направят разпродажба и на най-тънки трепети. Нима Коко не изфабрикува парфюм, само защото съдбата, тази мелодраматична никаквица, пришпорена тоз път от руската революция, не ù поднесе Дмитрий Романов и царския придворен парфюмерист направо от постелята на прекрасния Юсупов. А, ето го и него, Феликс, шармантният убиец на Распутина...

- Да вярвам ли на ноздрите си, Marchesa? И аз недолюбвам парфюма ù и съвсем не от ревност, че ми отне младия Романов. Дмитрий се нуждаеше немедленно, и аз го благонасърчих, от американска милионерка и той я получи ведно с охтика... Биърдсли, известен също с шарм на кървави петна по носната си кърпа, се шегува, че френската полиция имала сериозни съмнения по отношение на неговия пол, но какво е това, питам, в сравнение с мнителния руски двор и цялата му там патриаршия? Брррр... - потрепера конвулсивно престорен Юсупов, сгушен в огромно самурено палто и вдетинено подмладен като в онзи свой ранен портрет на Серов -Знаете, не бях професионален убиец, а по-скоро професионален позъор: просто трябваше да се справя с един православен призрак, при това от най-натрапчивите, не като онези в английските имения, чието готическо злосторство се изчерпва с мними кървави петна от малинов сироп. Английската досада е един вид п-п-пудинг - тук Юсупов отлично разигра заекване - с п-п-призрак.

Отпосле застина, защото счете парвенюшко шега да се последва от смях, а Брюмел постигна с чутото по-сюблимна гънка на вратовръзката си. Бе се свел до едната нагръдна драперия, една драперия енколпие. Колкото до Уайлд, той последва шегата със сълза за манифактурата си и много доволен я прибра в миниатюрно кристално шишенце, скрито нейде в джоба му.